(Иван Димов)

     Грамотното писане при смяна на кирилица и латиница става относително понятие, изобщо грамотността днес напълно доказва теорията на Айнщайн за относителността.

     Защото грамотното писане не винаги е най-удобният и бърз начин да изложиш мислите си. Обичайната замяна на букви и цифри /ч-4, ш-6/ в заглавието на това есе е поредното доказателство за това. Грамотността изисква инвестиция от време и труд, преди да предприемат такава инвестиция, младите хора се питат струва ли си. Резултатите са навсякъде около тях и в известна степен предполагат отговора на въпроса. Неграмотниците влагат труда и времето си в други посоки. И често успяват - доколкото успех може да бъде по-добрият стандарт на живот. Това демотивира желанието на обществото да инвестира в грамотността. А с присъствието си на висшите етажи на властта и бизнеса неграмотниците сякаш направо крещят на идващите поколения да се вгледат в тях и да не влагат труда и времето си в грамотност. Понякога не е необходимо да се гледа толкова нагоре и нависоко по обществените и социални стълби. Младежите може просто да си разкажат стария виц за ученика, който след 20 години познал своята учителка по палтото й. Каква по-добра илюстрация за съдбата на грамотния човек в обществото ни.

     Да - четенето развива въображението и влияе в положителна посока на грамотността. А "въображението е по-важно от знанието" според Айнщайн. Но факт е, че хората все по-малко четат и вече се говори за научни прогнози относно датата на отпечатване на последната печатна книга на планетата - 2080г. , а може би 2030г. Развитието на технологиите изпраща книгите на електронни носители. Без значение на какъв носител, тях пак ще ги има. Човекът не може да живее без своето въображение и няма да престане да го материализира на различни носители.

     Защото това, което не можем да загубим, е духовността, чиито носители са точно книгите. Те са комбинация от духовното и материално мислене на човечеството. В тяхната форма се оглежда материалното развитие на цивилизацията ни, а съдържанито им побира духовните ни постижения.

     Грамотността е графичен образ на човешкия интелект и като такъв образ тя рисува съвременното интелектуално състояние на обществото. Да обичаме да пишем грамотно означава да приемем, че прогресът е необходим, че искаме да сме част от духовното развитие на човешката цивилизация. Колкото и да не искаме да ни познаят след 20 години по старото палто.