Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2014 00:31 - Легенда за една църква или зимата на бездуховността
Автор: pivanova Категория: Изкуство   
Прочетен: 788 Коментари: 0 Гласове:
0



 Една легенда, разказана от Стамен Димитров (13 год.)

 

 

 

Легенда за една църква или зимата на бездуховността

     

 

                                                     „И след зимата на нашето недоволство настъпи славно лято

                                                       под слънцето на Йорк” – Джон Стайнбек

 

 

            Димитровден е! Народът казва, че Св. Димитър носи зимата. В Русе той донася през 1975г. зимата на бездуховността. А русенци дълго време чакат да настъпи лятото на промяната.

           26 октомври 1975 година… В ранната празнична утрин на християнския празник Русе е разтресен от грохота на булдозери. Нищо неподозиращите русенци остават без своя храм. Неочаквано някакъв сняг от фанатизъм и бездуховност започва да вали над града. Вали силно, на парцали, затрупва всичко. И въздухът става все по-студен. Църквата "Всех Святих" е  поругана и съборена от комунистическия режим. Тя е била усмивката на духовното лято на Русе. Затова студът се заема с нея. Няколко месеца преди тая дата в храма са забранени всички богослужения, ценни реликви са изнесени и обречени на унищожение       

            Старият храм "Всех Святих" е построен в края на ХIХ век с дарения. Разрушената катедрала е била архитектурен шедьовър на Едуард Винтер от 1884-1898 година. Вътрешното оформление на храма се извършва през 1930-те год. след ръкополагането в Доростоло-Червенската епархия на митрополит Михаил (1927). Русенци възлагат работата по иконописите на професор Стефан Иванов, ученик на И. Мърквичка. Декоративната работа е довършена от професор Хараламби Тачев и окончателно приета на 19 август 1939г. Витражите са били изработени във Виена. Водосвет в храма тогава отслужва първият Доростолски и Червенски митрополит Григорий. В храма са служили  митрополитите Василий и Михаил, които по-късно са погребани в нея.

            През 1965 г. църквата е предадена на градския народен съвет, а инвентарът е демонтиран и отнесен в русенската църква "Св. Троица". Оставена почти десетилетие в забвение, черквата бавно се руши. Чак 16 април 1975 г. костите на тримата Доростоло-Червенски митрополити – Григорий (1872 - 1898), Василий (1899 - 1926) и Михаил (1927 - 1961), погребани в притвора на “Всех Святих”, са пренесени в катедралния храм “Света Троица”. Всъщност това, което е пренесено, не са само кости. Тялото на митрополит Григорий е напълно запазено. В продължение на 76 години. Всички, които присъстват на отварянето на гроба, са изумени.

            Следва разрушаването… На Димитровден през 1975г. Народът напомня, че Св. Димитър носи зимата. Така през онази не толкова далечна 1975г. Св. Димитър донася зимата на българската духовност в Русе.

            Запазени са само няколко снимки, направени скришом, защото разрушението се охранява от милиционери. Със събарянето на църквата вярващите свързват помръкналата слава на града, наричан в миналото Малката Виена заради европейската си архитектура и дух. Зимата на русенската бездуховност настъпва със силни снегове, акции за тяхното почистване, студ в душите и мечти за пролет, копнежи за лято. Три години след като храмът е съборен с багери, на негово място се открива Пантеонът на възрожденците по случай 100-годишнината от Освобождението на България.

            Скоро русенци започват да коментират първите жертви, предават се от уста на уста разкази за първите, които са измръзнали от студ и затрупани от лавината на бездуховността. Божието възмездие настига някои от най-активните разрушители на църквата. Легендата разказва, че в живота им идват нещастия и зловещи истории. Единият умира и в гроба си е застигнат от кълбовидна мълния. Тя изпепелява дървения кръст, минава през черепа и тялото му и излиза през краката, а гъст черен дим се издига над последния дом на нещастника. Друг загива в автомобилна катастрофа заедно с цялото си семейство, трети е парализиран и накаран да се гърчи като червей до края на дните си, на четвърти дъщеря му умира и той полудява. Синът на един от управниците /Керчо Джамбазов/, взели решение за събарянето на църквата, се самоубива. Нещастия преследват и другите пряко и непряко ангажирани с оскверняването на храма. Силата на лавината е безгранична, а зимата не прощава на никого.

            През  годините в крайдунавския град свързват събарянето на "Всех Святих" с редица нещастия, които връхлитат Русе - обгазявания, експлозии, масово изселване на цели фамилии. Градът започва да запада, губи натрупания през ХІХ и началото на ХХ век престиж. Но между всички тези зимни дни някак слабо, но все по-трайно се показва отново усмивката на слънцето.

            Според народните вярвания на мястото на съборения храм остава да бушува море от нервна и духовна енергия, на която трябва да се намери нов дом. И докато това не стане, проклятието няма да изчезне. Един от най- съвършените феномени на България, Ванга, казва преди време – „Докато не построите църквата, Русе няма да се възроди“. На въпроса „Кой ще я построи?“ – тя отговори „Вие“.

            На 28 май 1993 г. в сградата на Доростоло-Червенската митрополия 30-тина русенски граждани създават Обществен съвет за възстановяване на църквата „Всех Святих“. Създава  се инициативен комитет начело с Негово Високопреосвещенство митрополит Геласий. Главният архитект на града Цвети Русинов кани архитект Тончо Тончев да се заеме с откриване и възстановяване на чертежите на съборения храм.

            Русенци възстановяват красивата църквата „Всех святих” и слагат край на многогодишно проклятие, което тегне над града.

           След зимата на тяхното недоволство настъпва славно лято под слънцето на Русе!

 

 

 

 

.

 

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pivanova
Категория: Други
Прочетен: 63478
Постинги: 12
Коментари: 18
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031