Легенда за най – старото дърво в Русе

     1632 г. е. Трудна година за целия свят. Трудни времена за всички хора. В океана пътуват кораби, които носят негри  от Африка в Америка. Това са робите. /Едва през декември 1865 – 8 месеца след края на войната¹ Америка се сбогува с робството./ Робство, войни, глад, чума и болести… и в същото време 1632 години след Христа човечеството не спира да търси светлината, доброто, прогреса, вярата.

     1632г. в България. Няма държава. А българите са един от многото (според някои 52) народи, които са под султанско управление². Но има градове. Български градове. Русе (Руси (Рюси), Русико, Руши, Русчук, Русиг, Саксагинта Приста) е сред най – старите. Разположен е на река Дунав  /по продължение на реката с обща дължина около 11 км /3/. Съществувал от времето на траките, този град пази спомена за всечовешкия стремеж към светлината, към бъднините.

     1632 г. в Русе. Няма българска държава, но има българска вяра и русенци решават да имат своя църква. Започва строежът на храма „Света Троица”.
   В двора през тази година русенци засаждат дърво – дъб. Те вярват, че всеки, който засади дърво, не е живял напразно.  За да бъде пълноценен човешкият живот, за да бъде осмислен в духовен план, всеки трябва да построи дом, да отгледа рожба и да засади дърво. Русенци построили град и с много любов отглеждали своите рожби. Засадили и своето дърво.
  Ражда се дървото, което става мълчалив свидетел на живота на стотици поколения в този град. В църквата стават венчавки, кръщенета, погребения. Радост, песни и плач, усмивки, надежди, скръб и мъка оцветяват първите листа на дървото. И то става дърво – памет. Под неговите крехки още клони заставали младоженците, усмихвали се гордо бащите, които държали в ръце първородните си рожби, навеждали глави тези, които се сбогували с близките си. Те търсели закрила от Бог. Той от столетия бил тяхната опора.

 И сякаш Бог закрилял и благославял дървото. Превръщал го в символ на дървото на живота (наречено още Небесно дърво, Дърво на предела, Шаманско дърво, Световно дърво), което съхранявало в себе си паметта на русенци.

     Във всички митологии дървото е символно натоварено. Според Юнг Дървото на живота е най – напред родово дърво, което дава плодове, следователно един вид родова майка³. Така русенските родове се оказват благословени да дават плодове, да се радват на потомците си. Те в духа на световната митология откриват своя духовен произход в дървото – родова майка. То е тяхната връзка с Бога, със земята, с живота, с плодородието. То е знак на културата и припомня сцени от хилядолетното историческо и митическо битие на човека^4. Богове и богини за древните са дървета. Юнона от Теспия била клон на дърво, Юнона от Самос – дъска... , Диана от Кария – неодялано парче дърво, Атина от Линдос – гладка колона⁵ В двора на русенския храм „Света Троица” засаденият дъб пуска трайни корени във време – пространството на русенци. И сполучливо избраното му място може да се приеме като знак на надеждата за победа на живота над смъртта^6.

     За езическите славяни дъбът е свещено дърво. Така че не е случайно мястото, но не е случаен и изборът на този вид дърво. Русенци са наследници на славяните. Праславянското значение на думата „рай” означава дърво. Без дървото не можем да си представим обичаи като Бъдни вечер, Еньовден. При проверката на досега известните вековните дървета в Русенска област тази година експертите открили още 7 нови столетници.
Ако собствениците им пожелаят, те също ще бъдат обозначени като защитени видове. /9/
  Дъбът в храма „Света Троица” става символ на русенската виталност, на оптимистичната им философия за света, за историческата им памет. Той е едно от лицата на Русе и може да ни помогне да резберем, живеем в град, много по-голям, отколкото сме мислили преди./11/. Дъбът става на 400 години и четири човека трябва да се хванат за ръце, за да обгърнат вековното дърво. Стволът му е с обиколка 4 метра и половина, а сянката му се простира на повече от 30 метра^7. За състоянието на този русенски символ се грижат експертите от Регионалната инспекция по околна среда и води в Русе, защото За щастие в днешно време има много организации, които стопанисват и се грижат за най-ценните ни растителни богатства./8/ За опазване на дървото от голямо значение е фактът, че се намира в двора на стария храм „Света Троица”, който продължава да съхранява вярата на русенци. Доростоло-червенският митрополит Неофит до 2013 г. е част от историята на този храм. Под 30-метровата сянка на вековния дъб митрополит Неофит благославя години наред русенци. През 2013г.  е избран за Патриарх Български и митрополит Софийски /10/

  2013 г. е. Има българска държава. А по улиците на древните нейни градове се усмихват наследниците на траки, славяни и прабългари. Вековният град Русе кандидатства за европейска столица на културата. Мотото е ГРАД НА СВОБОДНИЯ ДУХ. А в храма „Света Троица” четиристотингодишният дъб е бил и си остава символ на свободния дух на русенци, той поглежда със своите хиляди очи – листа към Европа. Дъбът до църквата въздиша тихо, а вятърът шепне на русенци разкази за многовековната им история, култура, религия.

  2013г. е. Легендата за русенското дърво на живота и вярата продължава. Пишем я всички ние.

Използвана и цитирана литература:

1.  http://www.dw.de/

2.  http://zaw12929.blog.bg/politika/2011/07/30/katedralniiat-hram-sv-troica-v-grad-ruse-e-postroen-prez-163.793370?reply=3021904

3.  Юнг Карл Густав, "Символи на промяната", Плевен, 2006, стр. 303

4.  Звезданов Николай, "Неосветените дворове на душата", София, 1987, стр. 235

5.  Юнг Карл Густав, "Символи на промяната", Плевен, 2006, стр. 303

6.  Звезданов Николай, "Неосветените дворове на душата", София, 1987, стр. 236

7.  news.bg

 3/http://bg.wikipedia.org/wiki

8/ Мълчаливите титани, http://zabelejitelnosti.info/

9/http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?f=52&t=4986

10/http://bg.wikipedia.org/wiki