“Икономиката като съдържание на живота е смъртоносна болест, защото неограниченият растеж не се вмества в ограничения свят” Ерих Фром    

Философско-екологично есе

                         Да се опитаме да проследим раждането на един от основните конфликти на нашия век – противоречието между екология и икономика. На практика сън, храна, вода и топлина би трябвало да задоволяват физическите потребности на хората. Но в действителността човекът се оказва заобиколен от вещи, от материални ценности и блага, които сам създава. В природата тези ценности нямат аналог, а за създаването им се използват всички възможни природни ресурси. Създадените блага и удобствата, с които е препълнен нашия свят винаги се оказват недостатъчни. Това дава тласък за развитието на науката и човешкия прогрес. Но колкото и голям да е растежът на науката, техниката и икономиката, човекът продължава да иска – повече и повече. Кръговратът на природата е вечен, но въпреки това природните ресурси на планетата не са неизчерпаеми. Комбинацията на химически елементи и естествени органични съединения често се оказва отрова, с която природата не може да се справи. Нека се огледаме - светът около нас е пълен с всякакви отпадъци, а някои от тях – например радиоактивните, застрашават живота и здравето на поколения наред.

Така неограниченият човешки стремеж към притежаване на материални блага се среща с ограничените възможности на заобикалящата ни природа. Комфортът е за сметка на околната среда – такава е дилемата на нашия век. Съвременните философи и психолози определят това като конфликт между екологията и икономиката. В очерталото се противоречие екологията е с позитивен етически знак, а икономиката – с негативен. Ерих Фром твърди, че е прочел 35 книги, в които се издига призив да се подчини икономиката на потребностите на хората, а не хората – на “потребностите” на икономиката. Мнозинството от авторите – според Фром – са единодушни, че увеличаването на материалното потребление не означава непременно увеличаване на благосъстоянието, че наред с необходимостта от социални промени са нужни и изменения в характера и в духовната сфера на човека; че ако не престанем да пилеем природните ресурси и да нарушаваме екологичното равновесие, необходимо за оцеляването на човека, не е трудно да се предвиди, че в близките сто години ни очаква катастрофа (“Да имаш или да бъдеш”).

Противоречието между екологията и икономиката е на базата на  несъвместимостта между ограничеността на природните ресурси и свърхпроизводството на стоки. А вече е ясно, че неограниченото задоволяване на всички желания не допринася за благополучието, нито е път за постигане на щастие. От друга страна, все повече се налага тезата, че техническият прогрес създава екологична заплаха и опасност от ядрена война, които са в състояние да унищожат цивилизацията и живота на планетата. Ерих Фром отчита, че завоевателният и враждебен дух, от който са обсебени хората, ги прави слепи за близката реалност, че природните ресурси са ограничени и в края на краищата ще се изчерпят, и самата природа отмъщава на човека за хищното му отношение към нея.

Психологичният проблем на човека, основан на правилото “чрез притежание към съществуване” е формулиран от Фром по следния начин: “Икономиката като съдържание на живота е смъртоносна болест, защото неограниченият растеж не се вмества в ограничения свят. Всички велики мислители са се опитвали да внушат на хората, че икономиката не трябва да гради съдържанието на живота. Днес е очевидно, че тя наистина не е съдържанието на живота. И ако трябва да бъде характеризирана още по-точно, тази болест е подобна на пристрастяване – като алкохолизма или наркоманията. Не е от голямо значение дали пристрастяването се проявява в по-егоистична или по-алтруистична форма, дали се задоволява само по грубо материален начин, или търси по-изтънчени културни или научни методи. Отровата си остава отрова, дори и завита в станиол… Ако се пренебрегне духовната култура, вътрешната култура на човека, тогава егоизмът, толкова присъщ на капитализма, ще подхожда на тази ориентация повече, отколкото любовта към ближните”.

Днес пред човека има два варианта. Да бъде творец или потребител. Творецът е в екологично отношение със себе си, в хармония със своя собствен “аз”, а следователно и с природата, потребителят е консуматор, който поставя за своя цел  конвейерните стоки, за него и  творбите на творците са вид стока. Дилемата на човешкия избор е формулирана от Ерих Фром: да имаш или да бъдеш. "Да бъда" е човешката способност  за развитие и усъвършенстване, а “да имам” включва стремежа към притежание. От векове богатите и властимащите търсят щастието в притежанието. Елитът на Рим и на италианските градове през епохата на Ренесанса, както и този в Англия и Франция от XVIII и XIX в., са търсили смисъла на живота в неограничените удоволствия. В същото време притежаването на материални блага никога не се е вписвало в теориите за човешкото щастие, изповядвани от големите учители на Китай, Индия, Близкия изток и Европа. Според Фром ние сме заложили най-големия социален експеримент в историята, за да установим дали удоволствието като пасивно чувство, за разлика от активното чувство — благополучието и радостта, дава задоволителен отговор на въпроса за смисъла на съществуването. За пръв път в историята задоволяването на стремежа към удоволствие не е само привилегия на малцинството, а е реална възможност за повече от половината население на Земята. Във високоразвитите страни експериментът вече даде отрицателен отговор на този въпрос.

Човекът е запазил живота, защото умее да мисли в перспектива. Той трябва да отхвърли икономиката като съдържание на живота, да се излекува от тази “смъртоносна болест”, да опази и възпроизвежда многообразието на живота на нашата планета. Митът за възможността за неограничено потребление трябва да бъде забравен, защото "пътят към битието минава през проникването в същността на нещата и осъзнаването на реалността"/Е.Фром/. Необходими са дълбоки психологически промени у човека, нова нравственост и ново отношение към природата като алтернатива на икономическата и екологичната катастрофа.